Аз те попитах:
-И знаеш ли какво си мисля за догодина?
А ти ми отговори:
-Ком – Емине
Кратко и ясно. И решихме, че ще Пътуваме не само по билото на Стара планина, а и през времето, по време на състезания и тренировки. Ти бягаше, а аз бързах да те пресрещна на някой пункт или в края на някоя отсечка…

На Персенк миналата година бях на 15 км от пункта, когато ми се обади и като разбра, че ще трябва да ме чакаш ме отряза категорично:
-О, не мога да те чакам! Ще се видим на финала.

На Трявна Ултра, като дойде на пункта на х. Българка и ми заяви, че ходиш и спиш ми идваше „да те убия“ . Тогава те оставих да дремннеш 15′ в колата и докато ти приготвях „кофеиново-енергийната бомба“ се чудех как да те накарам да изпиеш това отвратително нещо, но ти го преглътна и се рестартира
(Благодаря и Извинявай )

Понеже в България там където мобилните оператори нямат обхват, f има на Пирин Ултра, като получих съобщението ти, че имаш чувството, че ще ти се скъса ахилеса си помислих:
-Това е ирационален страх. Само да стигне при Диди. Тя има едно
вълшебно изречение:
„Няма нещо, което да не мога да оправя за 1 седмица!“
И ти успя да преминеш тези
150 км по най-впечатляващият начин. Финишира заедно с първият мъж!

Витоша 100:
На следващият ден те попитах как си? Ти ме погледна и абсолютно сериозно ми отговори:
-Ако искаш закарай ме на Бояна. Мога да стартирам отново веднага…

Още три случки от тренировки съм запомнила, защото ми показаха що за човек си?
-След бягането ти от Кашана до Беклемето, докато беше в реката те провокирах, че едва ли можеш да ми откъснеш едно листо от репей, ама от онези там… е донесе ми
-Когато беше се прибрала от онзи дълга т-ка на Славянка и започна да вали дъжд в един момент взе две якета и тръгна да пресрещаш Меги и Сашо, за да им ги занесеш, за да не се намокрят…
-Лакатник-Мургаш-Бухово
Въпреки, че бях пратила джип на Мургаш ти отказа да се върнеш с него, а избяга още 14 км (тогава пейсърите ти се възползваха от транспорта )

След седмица ти предстои да застанеш на старта на в. Ком и да започнеш финалната отсечка от това Пътуване. Аз знам, че ще го направиш така, както си си го представяла?
-Сигурно малко те е страх?
-Сигурно ти се иска още малко време да има, за да си „по-подготвена“?
-Сигурно се чудиш дали ще имаш време да се насладиш на всеки миг…?
-Може би ще си задаваш въпроса „Защо го правиш?“

И мен ме е страх. Страх ме е докъде мога да те „натисна“.
И аз си задавам въпроса дали, ако имахме още един месец нямаше ли да е по-добре…?
Дали ще имам време, чакайки те на пунктовете да оставам за малко насаме със себе си, за да съзерцавам моите си мигове?

Но знам със сигурност Отговора на въпроса: Защо го правим?
-Защото Можем!
-Защото Искаме!
-Защото Знаем как!
-Защото Идеята е толкова голяма, колкото е голям и Човекът, който я носи в себе си!
-Защото Лимитът е само една бариера, която човек сам си поставя!
-Защото мозъкът и сърцето сами по себе си са органи в човешкото тяло, но като успееш да ги обединиш в едно цяло можеш да станеш
Безсмъртен!

Ще съм до теб във всеки един от тези 6 дни и 600км. Ще те подкрепям и ще се грижа за комфорта ти, но понякога дори и да ми се къса сърцето ще съм „по-безчувственната“, защото
Ти ме научи, че е по-достойно:
⁃ Никога да не се отказваш!

21.07.17
София
Наталия Величкова

Ти сигурно си си добре, където и да си, когато те свари това писмо. Сигурно си тренирала, наваксала си калориите (с аванс), релаксирала си и продължаваш да гониш задачите за деня, а и след него. А аз седя тук и се чудя как да го сглобя това писмо! Принципно съм многословен човек и говоренето/писането не ми е проблем, но тук срещам някаква трудност.

Не е много често човек да пише и да има шанс да е „доза вдъхновение“ на друг човек. Това, че мога да съм в такава роля ме радва много. Да, като се замисли човек не е невъзможно, но в главата ми възникват въпроси : Как можеш да вдъхновиш човек, който те е вдъхновявал? Как да кажеш на някой, който има повече опит в една сфера от теб съвет? Как да окуражиш човек, който е минал през много повече спортни препятствия от теб?

От доста време се говореше за женски опит за най-бързо преминаване на Ком-Емине и като разбрах, че ще си ти ми стана още по-интересно да следя начинанието. Знаех си, че към това предизвикателство ще подходи сериозен човек, спортист с опит. Така бъдещото събитие стана още по-вълнуващо.

Гледайки формално на нещата мога да си позволя да ти кажа няколко неща за Пътеката, защото съм събрал доста часове по нея, а и след Ком-Емине-Ком я опознах доста добре цялостно. Ако трябва да говоря с детайли това писмо ще стане най-вероятно доста дълго и суховато. Убеден съм, че ти и твоят екип ще се подготвите повече от добре за провеждането на опита (знаеш приказката „Ставам рано, тренирам МНОГО, разпускам много добре, почивам между тренировките и си лягам рано“). В случай, че си свършиш/ите работата в следващите месеци всичко ще мине добре, ако ли не – Планината ще ви убеди да се върнете другата година Сигурен съм, че ти и екипът ти знаете това много добре.

Интересното в твоя случай е, че няма да бягаш сама. Не говоря само за пейсърите, треньорския щаб, кетъринга:). Знам, че много хора ще бягат с теб, дори да не са физически там. Страшно много хора, които са те виждали
по състезанията в ските, в ултрамаратоните, в ориентирането ще те следят, убеден съм. И има защо.

Познавам много спортисти от много спортове и смея да твърдя, че ти си от готините. От тези с многото купи, медали и титли, но те не са ги променили. По онзи начин. Рядко са и хората с такава голяма усмивка, преди старт, по време на тежко състезание, след изгубване, след тежко изкачване, след завършване. Според мен много хора гледат към теб именно, защото можеш да съчетаеш респектиращи физически и психически качества преплетени с чисто човешки такива. Личното ми мнение е, че този баланс трудно се постига, а веднъж постигнат лесно се губи.

Според мен твоето поведение и личност мотивира много хора. Възможно е много хора да не си признаят, но смятам, че вътрешният отговор е друг. За какво ги мотивираш ли? За всичко. Изброяването ще е скучно и неизчерпателно. Кой ли мотивираш? Всеки – мъже, жени, деца, неуверени хора, съмняващи се, аматьори, повярвали си аматьори, спортисти, повярвали си спортисти и др (изброяването е непълно).

Тук идва интересният въпрос – какво мотивира теб? Сигурно много хора ще те питат преди, по време и след преминаването. На този въпрос ти ще отговориш, разбира се. Не съм наясно дали е по-тежко или по-леко едно предизвикателство, когато има големи очаквания. Еднозначен отговор сякаш няма, но ти ще кажеш

Естествено, всички ще сме в напрежение през дните, докато гориш (и наваксваш, разбира се калории по Пътеката. Докато ние чоплим клавиатурите ти ще минаваш през десетки състояния, ще усещаш със сетивата си, ще се слееш по особен начин с Планината, ще вземеш и оставиш нещо там. Имай предвид, че през цялото това време (преди, по време на и след) за ‘Х’ на брой хора ти ще си символ, вдъхновение и мотивация. И така трябва да бъде.

Иван
24.10.16

#theroad600KE2017

Скъпа Тони, Пиша ти това писмо, за да ти напомня колко силен и добър човек си, за да ти помогна в най-трудният момент, дори да не съм до теб. Ти самата най-добре знаеш през какво си преминала, как си преминала и кой ти е помогнал, но за напред има още много изпитания, които те очакват, в които със сигурност няма да си сама. Искам да ти припомня за онази силна жена, която дойде в останалият без треньор “Дрийм тийм”, онази жена, която наричаме “треньорчето” и досега, онази жена, която сплоти целият ни отбор и ни направи неразделни въпреки сегашните обстоятелства. Искам да ти напомня за една силна жена, която се грижеше за малкото си зверче, докато трябваше да прави тренировки на малчуганите съвсем сама и да „размазва“ всички в нейната състезателна група, и въпреки всичките пречки на пътя ѝ, тя пак успя да се справи със ситуацията. Искам да ти напомня за жената, която направи тренировките ми наистина забавни и ме караше да идвам със желание, да искам да набавям още знания и да развивам уменията си не само в спорта, но и в живота. Много радостен и горд съм, че съм имал възможността да бъда ученик на такава машинка! Искам да ти напомня никога да не се предаваш и винаги да намираш доброто и хубавото във всичко! Пожелавам ти успех с подвига, с който си се заела да свършиш и знам, че ще успееш, защото ти си the best! С обич, Томи

06.06.16

 Ей лудетино, още като се запознах с теб разбрах, че сме от една порода – диви, непоправими, непокорни, и винаги на собствено мнение и вълна. Никога не ни е интересувало мнението на другите. Винаги постигаме поставените си цели и по важно – никога не се отказваме по средата. Но тъй като аз вече немога да правя това, което ти правиш в спорта, то прави го и за мен. Така, както се радвам на всяка една победа на Бубето, така се радвам и на твоите Тони! Бъди себе си, вземи и моята сила с теб и постигни и невъзможното дори! С теб съм, мислено! Радвам се, че те има Тони! Ти сбъдваш мечтите ми!!!

18.06.16