Писмо N7 от Мими Дермендижева

Ей, резачка! Как си? Предполагам изморена, притеснена, развълнувана. Правиш неща, които никой друг не може… не защото ТРЯБВА, а защото искаш, защото чувстваш, че можеш. Понякога не знаеш какво те очаква, но знаеш, че си любопитна да разбереш, какво всъщност е онова, което те кара, да го направиш. Може би чувство, инстинкт, достигане на чистата хармония. Стимул за недостижимото. Затваряш очи, вдишваш, докосваш, усещаш! Достигаш, преминаваш границите си. Болката- усещаш я. Тя може да ти отнеме всички физически умения, но не може да ти отнеме волята. Да паднеш е физика, да станеш- характер, ти най-добре го знаеш. Ти си причината заради която аз вярвам в невъзможното, ти си моето вдъхновение и винаги ще бъдеш. Вярвам в теб! Не се отказваш, не го прави и сега! Гордея се с това, че те познавам, гордея се с нещата, на които си ме научила! Можещите винаги правят от невъзможното- възможно, за разочарование на имащите! Обичам те и съм с теб до края и след това! Мими

30.06.2016 Мими Дерменджиева