Писмо N14 от Стефан Стефанов

Здравей, Антония
Д
ълго изпитвах колебания дали да ти пиша (определено писането на писма НЕ Е най-силната ми страна:)) , но какво пък ако това е начина да ме забележиш защо не! И това да уточня за незапознатия с детайлите зрител не е защото сме твърде заети или напълно непознати или твърде самовлюбени, а защото обикновенно се виждаме рядко, на някой старт за 5 секунди (защото след това ти се изстрелваш с мръсна скорост и след още 5 секунди съм те изгубил :)) или по време на бягането докато ме разминаваш като пътен знак затваряйки ме с някоя обиколка – за финала няма да говорим, че аз докато финиширам ти отдавна пиеш някъде кафета с приятелки!
С риск да бъда отегчително ба
нален ще си призная, че чакам тия мигове с безкрайно нетърпение и удовлетворение. Да срещнеш приятел, който да закрачи редом до теб по пътя напред е безценно, дните ми стават пълноценни, мислите ми – трезви, бъдещето – пълно с радостно очакване:) Искаш или не ти си от хората, който с поведението, държанието, излъчването, и спортните си успехи служиш като модел за подражание на много хора – “заразно зло” си един вид 🙂 Далече съм от мисълта да ти изнасям лекции за смисъла на живота и какво трябва или не трябва да направиш АКО СЪВЕТИТЕ СТРУВАХА НЕЩО…….НЯМАШЕ ДА СА БЕЗПЛАТНИ :))
Тайно се надявам да изповядваш същата заразна лудост която и аз – да живееш за мига , да изпитваш радост от това,че можеш, да градиш свой личен път към по-добър живот.И макар да знам, че може би никога няма да бъда толкова добър в нещата който ти правиш това не ми пречи да мечтая. Ти ( и хората като теб) са една от причините никога да не спирам да се опитвам.Да знам, че ако не успея от първия път, ще успея от третия, или от десетия. Без значение кога, защото ще направя толкова опити, колкото е необходимо. Вярвам, че това важи за всички и че провал не съществува. Съществува само отказ.Но за хора с нашето ми
слене и поведение това са НЕЩА, КОИТО НЕ ПОДЛЕЖАТ НА ПРЕГОВОРИ!
И накрая преди да съм се разревал от умиление ;)) искам да те подсетя, че времето ти е ограничено, затова не го губи, за да живееш живота на другите.Не влизай в капана на догмата да живееш според мисленето на другите. Не позволявай чуждите мнения да заглушат твоя собствен вътрешен глас. И най-важното: имай кураж и следвай сърцето си и своята интуиция. Те някак си вече знаят какво всъщност искаш да направиш. Всичко друго е маловажно……и преходно.
Пожелавам здраве, късмет и много скъсани маратонки по пътя, по който си поела.

“И окрилен от видът на мечтата
веднага да тръгна на път.
Да ходя и бродя прегърнал съдбата
И тъй да умра –
ЗАВИНАГИ ЯРОСТНО СГРАБЧИЛ МИГЪТ”

PS: Не се притеснявай, ако не се сещаш кой съм, какво съм и какви глупости ти говоря:)) Обещавам на следващият АДВЕНЧЪР да те бия по един или по друг начин – и се оглеждай като разминаваш “спрелняците” по трасетата – аз съм някой от тях – ще ти смигна

С уважение: Стефан Стефанов

24.06.16