Писмо N 8 от Маргото

Далечната 1986г. Една моя любима НАДЕЖДА ми разказва за ориентирането. Имало отбор в града и събирали дечица. Аз я слушам и отсичам: “Оооо това е много изморително. Слабичка съм, не мога да се напъвам, а и косата ми е много дълга, и ще се закачва по клоните” ☺. Отрязах си косата и след срещата с ЧОВЕКА започна пътя. По пътя се смяхме, пяхме, ревахме, но винаги знаехме, че сме на правилния път и с правилния човек. Това пак с моята НАДЕЖДА. И тя обеща да ти пише, хубаво ще е. И по ПЪТЯ ще е хубаво. Ще правиш това, за което “он’я дзвер” те вдига в 4:00. Ще можеш да си викаш наволя и да си пееш ( това преди Агликина поляна). После ще искаш да пееш само за майките на някой хора ☺ но мога да те науча на една безкрайна песен за Кольовата майка, в която текста може да се заменя в зависимост от настроенията и присъстващите дразнители. Ще си имаш занимавка чак до носа. И не на последно място, не си режи косата. Купи си много и стегнати ластици, ще свършат чудесна работа. Успех и имаш една година да се научиш поне веднъж дневно да не вдигаш на 0888216501 😃

P.S. 2016 г. същата тази моя любима Надежда ме агитира да тичаме, ама сега не можем да се напъваме, защото сме много дебели☺.

Маргарита Тодорова Клинчева

31.06.16