Писмо N 57 от Иван Стаматов

Джей, какво става ? 

Ти сигурно си си добре, където и да си, когато те свари това писмо. Сигурно си тренирала, наваксала си калориите (с аванс), релаксирала си и продължаваш да гониш задачите за деня, а и след него. А аз седя тук и се чудя как да го сглобя това писмо! Принципно съм многословен човек и говоренето/писането не ми е проблем, но тук срещам някаква трудност.

Не е много често човек да пише и да има шанс да е “доза вдъхновение” на друг човек. Това, че мога да съм в такава роля ме радва много. Да, като се замисли човек не е невъзможно, но в главата ми възникват въпроси : Как можеш да вдъхновиш човек, който те е вдъхновявал? Как да кажеш на някой, който има повече опит в една сфера от теб съвет? Как да окуражиш човек, който е минал през много повече спортни препятствия от теб?

От доста време се говореше за женски опит за най-бързо преминаване на Ком-Емине и като разбрах, че ще си ти ми стана още по-интересно да следя начинанието. Знаех си, че към това предизвикателство ще подходи сериозен човек, спортист с опит. Така бъдещото събитие стана още по-вълнуващо.

Гледайки формално на нещата мога да си позволя да ти кажа няколко неща за Пътеката, защото съм събрал доста часове по нея, а и след Ком-Емине-Ком я опознах доста добре цялостно. Ако трябва да говоря с детайли това писмо ще стане най-вероятно доста дълго и суховато. Убеден съм, че ти и твоят екип ще се подготвите повече от добре за провеждането на опита (знаеш приказката “Ставам рано, тренирам МНОГО, разпускам много добре, почивам между тренировките и си лягам рано”). В случай, че си свършиш/ите работата в следващите месеци всичко ще мине добре, ако ли не – Планината ще ви убеди да се върнете другата година 🙂 Сигурен съм, че ти и екипът ти знаете това много добре.

Интересното в твоя случай е, че няма да бягаш сама. Не говоря само за пейсърите, треньорския щаб, кетъринга:). Знам, че много хора ще бягат с теб, дори да не са физически там. Страшно много хора, които са те виждали
по състезанията в ските, в ултрамаратоните, в ориентирането ще те следят, убеден съм. И има защо.

Познавам много спортисти от много спортове и смея да твърдя, че ти си от готините. От тези с многото купи, медали и титли, но те не са ги променили. По онзи начин. Рядко са и хората с такава голяма усмивка, преди старт, по време на тежко състезание, след изгубване, след тежко изкачване, след завършване. Според мен много хора гледат към теб именно, защото можеш да съчетаеш респектиращи физически и психически качества преплетени с чисто човешки такива. Личното ми мнение е, че този баланс трудно се постига, а веднъж постигнат лесно се губи.

Според мен твоето поведение и личност мотивира много хора. Възможно е много хора да не си признаят, но смятам, че вътрешният отговор е друг. За какво ги мотивираш ли? За всичко. Изброяването ще е скучно и неизчерпателно. Кой ли мотивираш? Всеки – мъже, жени, деца, неуверени хора, съмняващи се, аматьори, повярвали си аматьори, спортисти, повярвали си спортисти и др (изброяването е непълно).

Тук идва интересният въпрос – какво мотивира теб? Сигурно много хора ще те питат преди, по време и след преминаването. На този въпрос ти ще отговориш, разбира се. Не съм наясно дали е по-тежко или по-леко едно предизвикателство, когато има големи очаквания. Еднозначен отговор сякаш няма, но ти ще кажеш 🙂

Естествено, всички ще сме в напрежение през дните, докато гориш (и наваксваш, разбира се 😉 калории по Пътеката. Докато ние чоплим клавиатурите ти ще минаваш през десетки състояния, ще усещаш със сетивата си, ще се слееш по особен начин с Планината, ще вземеш и оставиш нещо там. Имай предвид, че през цялото това време (преди, по време на и след) за ‘Х’ на брой хора ти ще си символ, вдъхновение и мотивация. И така трябва да бъде.

Иван
24.10.16

#theroad600KE2017