Писмо N 56 от Наталия Величкова!

Спомняш ли си 3 април 2016г. ?

Аз те попитах:
-И знаеш ли какво си мисля за догодина?
А ти ми отговори:
-Ком – Емине
Кратко и ясно. И решихме, че ще Пътуваме не само по билото на Стара планина, а и през времето, по време на състезания и тренировки. Ти бягаше, а аз бързах да те пресрещна на някой пункт или в края на някоя отсечка…

На Персенк миналата година бях на 15 км от пункта, когато ми се обади и като разбра, че ще трябва да ме чакаш ме отряза категорично:
-О, не мога да те чакам! Ще се видим на финала.

На Трявна Ултра, като дойде на пункта на х. Българка и ми заяви, че ходиш и спиш ми идваше “да те убия” . Тогава те оставих да дремннеш 15′ в колата и докато ти приготвях “кофеиново-енергийната бомба” се чудех как да те накарам да изпиеш това отвратително нещо, но ти го преглътна и се рестартира
(Благодаря и Извинявай )

Понеже в България там където мобилните оператори нямат обхват, f има на Пирин Ултра, като получих съобщението ти, че имаш чувството, че ще ти се скъса ахилеса си помислих:
-Това е ирационален страх. Само да стигне при Диди. Тя има едно
вълшебно изречение:
“Няма нещо, което да не мога да оправя за 1 седмица!”
И ти успя да преминеш тези
150 км по най-впечатляващият начин. Финишира заедно с първият мъж!

Витоша 100:
На следващият ден те попитах как си? Ти ме погледна и абсолютно сериозно ми отговори:
-Ако искаш закарай ме на Бояна. Мога да стартирам отново веднага…

Още три случки от тренировки съм запомнила, защото ми показаха що за човек си?
-След бягането ти от Кашана до Беклемето, докато беше в реката те провокирах, че едва ли можеш да ми откъснеш едно листо от репей, ама от онези там… е донесе ми
-Когато беше се прибрала от онзи дълга т-ка на Славянка и започна да вали дъжд в един момент взе две якета и тръгна да пресрещаш Меги и Сашо, за да им ги занесеш, за да не се намокрят…
-Лакатник-Мургаш-Бухово
Въпреки, че бях пратила джип на Мургаш ти отказа да се върнеш с него, а избяга още 14 км (тогава пейсърите ти се възползваха от транспорта )

След седмица ти предстои да застанеш на старта на в. Ком и да започнеш финалната отсечка от това Пътуване. Аз знам, че ще го направиш така, както си си го представяла?
-Сигурно малко те е страх?
-Сигурно ти се иска още малко време да има, за да си “по-подготвена”?
-Сигурно се чудиш дали ще имаш време да се насладиш на всеки миг…?
-Може би ще си задаваш въпроса “Защо го правиш?”

И мен ме е страх. Страх ме е докъде мога да те “натисна”.
И аз си задавам въпроса дали, ако имахме още един месец нямаше ли да е по-добре…?
Дали ще имам време, чакайки те на пунктовете да оставам за малко насаме със себе си, за да съзерцавам моите си мигове?

Но знам със сигурност Отговора на въпроса: Защо го правим?
-Защото Можем!
-Защото Искаме!
-Защото Знаем как!
-Защото Идеята е толкова голяма, колкото е голям и Човекът, който я носи в себе си!
-Защото Лимитът е само една бариера, която човек сам си поставя!
-Защото мозъкът и сърцето сами по себе си са органи в човешкото тяло, но като успееш да ги обединиш в едно цяло можеш да станеш
Безсмъртен!

Ще съм до теб във всеки един от тези 6 дни и 600км. Ще те подкрепям и ще се грижа за комфорта ти, но понякога дори и да ми се къса сърцето ще съм “по-безчувственната”, защото
Ти ме научи, че е по-достойно:
⁃ Никога да не се отказваш!

21.07.17
София
Наталия Величкова