Писмо N 20 Димитрина Сивкова

Здравей Антония,
Ето и моето писмо за теб .
Новината, че ще правиш К.Е. ми дойде като гръм от ясно небе, и колкото и ненадейна, толкова и логична и естественна.
Когато ми каза, че ти ще поемеш пътят Ком – Емине, сякаш ми се проясни небето. Стана слънчево и светло синьо. Много ме впечатли още от първите ни срещи, като страхотен човек, тогава не знаех, че си и много добър спортист. Сякаш картите на масата се подредиха. Ти, Наталия, аз……звучи ми невероятно. Сякаш всички точно в този момент имахме нужда от нова цел, промяна и нещо ново което да ни грабне. И ето животът ни дава още един шанс за приключения. Шанс, който променя писоки, показва ни нови трасета, маркира съдби.
Знам, че ще ти е много трудно тази година на подготовка. Ще трябва да следваш много безумни и същевременно смислени правила. Ще подтискаш понякога волната си душа, заради чужди изисквания и многото предизвикателства, но и двете знаем, че наградата ще е голяма. Това е изпълнен с приключения и емоции живот. Такъв живот, за който ще кжеш някой ден “Нищо не пропуснах и от никое предизвикателство и емоция даром не се отказах”.
Ком – Емине е нещо наистина велико. Променя животи и съдби. Изважда най – доброто на което са способни хората. Затова смятам, че истински добри и отдадени на каузата хора могат да се справят с него. За мен ти си достатъчно малка и запазила детското си любопитство, за да разбереш до къде ще те заведе пътят, и достатъчно голяма да се справиш с това предизвикателство на шампионско ниво.
Ще те подкрепям с цялото си сърце и душа. Ще бъда с теб и ще дам най – до
брото от себе си, защото знам, че и ти ще дадеш най – доброто от себе си.
Ние всички вярваме в теб, знаем че можеш. Аз, Натали, Нети, всички пейсъри, приятели и близки, които знаем, че ти си добър човек и изключителен спортист.
30.06.16