Писмо N1 от Аня Щерева

Казвам се Ани Атанасова Щерева. На 23 години родих дъщеря си Антония Григорова.7.декември.1986 год.в град Варна -5 градуса (студено)Загубиха ми бебето,след 6 часа се случи едно от силните земетресения в България-стражица……как звучи само ,а?Има и друго ,незная дали съм го споделяла с теб,но , Плаках много когато се роди,баща ти беше много объркан и притеснен,защото се давех в сълзите си ,(Сонка беше вперила голееемите си очички в мен ,полужива от суда,защото беше чакала 1 час на студеното ,да дойде часа за свиждане )…..плачех ,защото беше се родила МОМИЧЕ!?!оооо,пак ли?….Пиша това писмо ,рано,трудно ми е да заспя.От носталгия ли от какво ли ….Мисля си за вас,знам че писането помага(Мики ме научи,ти вече го познаваш) .Та,искам да ти напиша нещо специално,(като теб самата ). Нещо с което да ти БЛАГОДАРЯ ,че от момента на твоето раждане ,нито за минутка не си ме накарала да се срамувам от теб,и нито за секунда не съм съжалила че си момиче…… Ти си моят пример ,за това ,как една жена в нашият мъжки свят може да живее достойно,….Знаеш че обичам да разказвам приказки,истории и притчи,ще ти разкажа една ,която винаги си разказвам ,когато изгубя пътя ,или не зная на къде да поема…….зная че ще разбереш смисъла на разказвача….. В един град ,живеели двама златари,И двамата били заможни,успели с добри доходи и имот за чудо и приказ.В дюкяна на единия винаги било пълно И с хора ,приятели ,съседи ,които обичали да си говорят по съседски ,да си разменят съвети и идеи защото той винаги бил усмихнат и намирал да каже добра дума на всеки ,да ги окуражи,подкрепи. В магазина на другия ,влизали само клиенти ,които не се заседявали много. Завидял този златар на първият и решил да го изложи пред съгражданите и приятелите му . Речено ,сторено .Взел една пеперуда в ръката и си казал““ще сложа пеперудата в ръката си ,и ще го попитам пред всички ,-като си такъв умник ,кажи сега ,пеперудата жива ли е или умряла?,Ако той ми каже ЖИВА е ,аз ще стисна юмрук и тя ще умре, ,ако каже – умряла е ,аз ще разтворя шепа и тя ще излети““хахахах,така ще се изложи ,колко му е знанието…..Направил каквото си наумил ,и когато всички се събрали в дюкяна за следобедна раздумка ,влязъл нашия герой и казал и направил каквото си бил наумил……..След кратък размисъл,Добрият златар отвърнал-ВСИЧКО Е В ТВОИТЕ РЪЦЕ“““““ ОБИЧАМ ТАЗИ ИСТОРИЯ МИЛО МОМИЧЕ,ЗАЩОТО НАИСТИНА ВСИЧКО Е В НАШИТЕ РЪЦЕ. Изборите, които правим и решенията, които взимаме….От сърце ти пожелавам да имаш силата да вземеш твоите решения. Горда съм, че имаш смелостта да бъдеш различна,смела, да покоряваш мъжки предизвикателства……Мислих за твоето решение да се изправиш пред КОМ -Емине… Не може да е по-различно….ще го направиш …това си ти ….Винаги различна от останалите ,…И ако беше около мен ,сигурно щях да ти пусна за фон и песента на Роби Уилямс „По моят начин“ , толкова се вълнувам че ще бъда и аз част от това твое начинание…..Ти си истинско вдъхновение за жени като мен (не смея да говоря за маладите), но продължавай все така. Не се отказвай от мечтите и целите си …. Наскоро прочетох нещо в интернет – Бог никога не ни изпраща, мечти, идеи, проблеми и трудности без да ни изпрати и сила да ги изпълним, преодолеем или решм! Обичам те мило дете! Не забравяй това, което винаги ти повтарям-ЗАПОЧНА ДА СПОРТУВАШ ,ЗА ДА СЕ ЗАБАВЛЯВАШ…..не спирай да се ЗАБАВЛЯВАШ ….чудесно е !!!!!! Бъди здрава ,и много много щастлива ….Хубавото тепърва предстой .Казах ли че те обичам…Опс…..хайде пак ,целувки и прегръдки …майка ти ….

05.05.2016